Бизнесът у нас не е готов за изкуствения интелект. Висшият мениджмънт

Бизнесът у нас не е подготвен за изкуствения разсъдък. Висшият мениджмънт в фирмите не осъзнава спешността на дейностите, които би трябвало да предприеме, с цел да форсира
внедряването на AI в организациите.
Това демонстрират данни от световно изследване на Adecco Group, извършено в партньорство с Oxford Economics измежду 2000 топ мениджъри. Целта му е да изследва измененията на пазара на труда от позиция на топмениджмънта в фирмите.
Две трети (67%) от ръководителите са
на мнение, че нововъзникващите технологии като AI и Generative AI (GenAI) ще повлияят доста на бизнеса им след пет години. Само 33% от тях признават, че той към този момент оказва въздействие върху процеси и хората към сегашния миг.
Някои водачи са по-предпазливи по
отношение на изгодите от AI, като единствено 50% от финансовите шефове и 51% от основните изпълнителни шефове имат вяра, че той трансформира бизнеса им, спрямо 63% от основните оперативни шефове.
В края на предходната седмица дойде
и второ удостоверение на тези данни, откакто стана ясно, че през 2023 година 8 на 100 от фирмите в Европейския съюз, които са с 10 или повече чиновници, са употребявали в своята активност технологии, основани на изкуствен интелект. Това сочат данните на Европейската
статистическа работа Евростат.
През предходната година България е била на предпоследно място (3,6 на сто) в Европейски Съюз по каузи на компании, които са употребявали технологии с изкуствен интелект в бизнеса си, по отношение на всички компании в страната, които са с 10 или повече чиновници.
Последна е била Румъния (1,5 на сто),
а преди нашата страна са класирани Полша (3,7 на сто) и Унгария (3,7 на сто). Водещи са били Дания (15,2 на сто), Финландия (15,1 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).

„ Изследването на Adecco Grouр
демонстрира пропуски в уменията на
топмениджмънта в фирмите. Това ще повлияе на успеваемостта от внедряването на нововъзникващите технологии. Лидерите със стратегически функции би трябвало да бъдат уверени в бизнес изгодите от AI, с цел да ускорят приемането.
По-голямата част от световните водачи нямат
доверие в уменията и знанията в региона на AI на своя лидерски екип, което значи, че е по-малко евентуално да схванат рисковете и опциите, които идват с внедряването му, както и потребността от основаването на тактика за виновното му използване “, разяснява Надежда Василева, изпълнителен шеф на Adecco България.
Лидерите, които сега не схващат
нововъзникващите технологии, е по-малко евентуално да дават насоки и образование на своята работна мощ. Според данните от изследването съвсем половината (43%) от топмениджърите, които нямат доверие в знанията на своя екип, оферират благоприятни условия за повишение на уменията на своите чиновници.
Едновременно с това две трети (66%)
от интервюираните ръководители възнамеряват да наемат нови гении за позиции, изискващи AI умения, вместо да образоват съществуващите си екипи. Тази тактиката за „ пазаруване против създаване “ на гении не е устойчива и може да докара до повишение на заплатите. 72% от бизнес водачите споделят, че заплащането за длъжности, свързани с AI, евентуално ще се усили
през идващите 12 месеца.
„ Тъй като цифровите и софтуерните умения оказват въздействие върху съвсем всяка роля, фирмите би трябвало да обмислят дали набирането на нови гении е най-ефективният способ.
По-устойчиво е вложението в образования,
които да покачват уменията, както и в преквалификация. Така може да се подкрепи вътрешната подвижност и да се обезпечи устойчива претовареност за актуалните чиновници “, прибавя Надежда Василева.
Изкуственият разсъдък пестинад 4 часа седмично на чиновниците
До каква степен се употребяват инструментите за изкуствен интелект, какви са най-честите им приложения, опасност ли са за специалностите в бъдеще, или по-скоро ще ни бъдат асистент? Тези отговори търси в свое изследване „ Телерик Академия “. То е извършено измежду общо 150
експерти с друг опит и позиции​.
73% от интервюираните употребяват принадлежности за изкуствен интелект в работата си най-малко един път седмично, a 52% акцентират смисъла на това да схващат по какъв начин дейно биха могли да интегрират огромни езикови модели (LLMs) в ежедневните си задания. Интересен факт е, че макар необятното нахлуване на LLMs в бизнеса, те се употребяват доста повече в по-малки компании
или от хора на по-високи позиции.
83% от експертите разпознават LLMs като съществени принадлежности за повишение на успеваемостта и творчеството си, като най-честите техни ползватели регистрират, че икономисват приблизително по 4.39 часа на седмица. Сред мощните страни на LLMs са приети генерирането на текстове и езиковите преводи, само че хората са склонни да правят оценка по-високо качеството на генерирани от ИИ резултати отвън сферата
на техните съществени пълномощия.
96% от респондентите показват, че се постанова да приспособяват препоръчаните от ИИ решения, преди да ги приложат, а над 50% показват липса на убеденост в ефикасното потребление на LLMs. Същевременно 85% от миналите образование регистрират по-голяма сигурност в знанията си по отношение на инструментите за изкуствен интелект. В България към момента доста малко чиновници търсят интензивно
образование (~23%) или към този момент са били на такова (27%).
На равнище компания 43% удостоверяват внедряването на принадлежности за изкуствен интелект в работата, единствено 24% имат проекти да стартират да ползват LLMs и едвам 18% регистрират високи вложения в посока дейно потребление на такива принадлежности. Като съществени провокации са посочени сигурността и отбраната на персоналните данни (54%), качеството на данните (44%) и неналичието на чиновници с нужните умения (33%).
Служителите играят основна роля
в процесите по внедряване на принадлежности за изкуствен интелект в фирмите. 44% гледат на тях по-скоро като опция, а не като опасност. LLMs съставляват забележителен капацитет за революционизиране на работните процеси, само че с цел да се възползват в цялостна степен, фирмите следва да влагат в инфраструктура и образования, тъй че подсигуряват адаптивността на гения
към изменящия се пазар на труда.
„ Големите езикови модели (LLMs) последователно ще се трансфорат в инструмент, който ще бъде всеобщ – по този начин както са Word, Excel и браузърът. За разлика от стандартните принадлежности, LLMs могат да генерират, ръководят и проучват всяка форма на данни – текст, тон, пиксели, случаен код, съвсем всичко.
Те са универсални, а това ни кара да имаме вяра,
че ще се разпространят още по-бързо и ще окажат въздействие върху всяка специалност. Най-важното обаче е да използваме инструментите за изкуствен интелект дейно, тъй че те да работят дружно с нас, а не вместо нас – показа Александър Китов – вицепрезидент „ Продукти “ в „ Телерик Академия “,
по време на представянето на резултатите от отчета.
– Като се има поради това евентуално бъдеще, ние нямаме различен избор, с изключение на да образоваме нашите курсисти за капацитета на тези принадлежности и да подсигуряваме, че приключилите Академията не престават да изпреварват съперниците си на пазара на гении. “